Какво е парите?

Парите са един от най-великите инструменти на свободата, създавани някога от човека.
Фридрих Хайек

Добре дошли в Bitcoin Diploma. В този модул ще разгледаме основния въпрос защо парите са толкова важни в живота ни. Ще се запознаем с природата на парите и различните им форми, с цел да придобием по-дълбоко разбиране за тяхното значение.

Парите са нещо, което използваме всеки ден, но наистина ли разбираме защо имаме нужда от тях и какво всъщност представляват?

• Защо хората разменят времето си за пари?
• Защо някои хора имат повече пари от други?
• Защо парите са различни в другите страни?
• Защо не можем просто да създадем повече пари, когато имаме нужда от тях?

Нека започнем, като отговорим на следните пет въпроса.

Помислете за практични приложения, като например придобиване на основни нужди като храна и желани вещи. Опитайте се да бъдете конкретни в примерите си, като балансирате между креативност и реализъм.

Защо ни трябват пари?

Какво са парите?

Кой контролира парите?

Какво придава „стойност“ на парите?

Какви въпроси имате относно парите?

Дискусия: Защо ни трябват пари?

Разделете се на групи и:

• Споделете и обсъдете отговорите си на първите четири въпроса. Запишете любимите си отговори.
• Споделете отговорите си на последния въпрос и гласувайте за един любим въпрос. Запишете резултата.
• Прегледайте отговорите и въпросите в края на курса.

Сега, когато имате по-ясна представа защо са необходими парите, следващите модули ще разгледат какво представляват парите, как са се развивали през времето, кой ги влияе и най-новата им форма. Продължавайте да се обръщате към списъците си от първия учебен ден, за да правите връзки между вашите прозрения и развитието на създаването, определението и използването на парите през времето.

Дискусия: Какво са парите?

• Моля, не яжте бонбона, поставен на чина ви, все още.
• Кой би бил готов да размени своя бонбон за банкнота от 1 евро?
• Сега, оставете ръцете си вдигнати, ако все още бихте разменили бонбона си за банкнота от 1 евро от Монополи вместо за истинския си бонбон.
• Защо или защо не?
• Какво прави едната банкнота толкова желана, а другата – безполезна като боклук?
• Какво придава „стойност“ на парите?
• Откъде идват парите и кой решава колко да бъдат отпечатани?
• Защо просто да не отпечатаме повече пари и да ги раздадем на всички поравно?

Парите са гаранция, че можем да имаме това, което искаме в бъдеще. Дори да не се нуждаем от нищо в момента, те осигуряват възможността да задоволим ново желание, когато то възникне.
Аристотел

Замисляли ли сте се някога какво всъщност са парите? Или сте се чудили какво прави парите... именно пари? Повечето от нас знаят как да ги използват, но малцина разбират откъде идват или как работят. Парите по същество са начин за обмен на стоки и услуги. Те представят стойността на тези неща във форма, която може лесно да се търгува. Парите могат да приемат различни форми, като хартиени банкноти, монети и електронни плащания. Обикновено правителствата или други власти издават и контролират парите, но парите са много повече от просто физическо или дигитално средство за размяна; те са като универсален език, който ни позволява да търгуваме с хора по целия свят, дори ако не говорим един и същ език или нямаме една и съща култура. Можеш да си от другата страна на света и пак да „говориш“ с пари, като поставиш продукт на щанда и го размениш за местната валута или използваш кредитна карта.

Парите са като социален договор, който ни позволява да правим размени, без да се налага да разчитаме на бартер или да търсим някой, който точно иска това, което предлагаме. Ако една група хора започне да приема шоколад като разплащателно средство за повечето стоки и услуги, шоколадът ще се превърне в пари (макар че, тъй като ще се разтопи в някои части на света, може би ще го смятаме за лоши пари).

С други думи, самите пари нямат силата да задоволяват човешките желания; те са просто инструмент, който ни позволява да търгуваме по-ефективно.

Парите представляват стойността, ЧРЕЗ която се разменят стоките. Парите НЕ СА стойността, ЗА която се разменят стоките.

Една транзакция е размяна или прехвърляне на стоки и услуги. Това е начин за обмен на стойност между две или повече страни.

Съществуват много различни видове транзакции – от прости размени (като купуване на сандвич в закусвалня) до по-сложни финансови транзакции (като покупка на къща или инвестиране в ст

Транзакциите могат да се извършват лично, по телефона, онлайн или по други начини и могат да включват широк кръг участници, включително физически лица, фирми и финансови институции.

Парите улесняват търговията, защото всички ги приемат като окончателно плащане. Те също така ни позволяват да измерваме стойността и да сравняваме различни стоки и услуги.

Парите изпълняват само моментна функция при размяната; и когато сделката бъде окончателно приключена, винаги ще се окаже, че един вид стока е разменен за друг.
Жан-Батист Сей

Когато става въпрос за купуване и продаване на стоки и услуги, парите са основният играч. Парите изпълняват няколко важни функции в света, като например:

Средство за съхранение на стойност

Парите трябва да запазват стойността си с времето, което ги прави полезни като начин за спестяване и инвестиране на стойността на човешкия труд. Това позволява на хората да използват парите, за да планират бъдещето си. Така че, следващия път когато спестявате за нещо специално, помнете, че парите са повече от просто начин за плащане — те са инструмент, който ви помага да планирате и инвестирате в бъдещето си.

Средство за размяна

С парите не е нужно да търсите някой, който иска точно това, което вие имате за размяна. Вместо това можете да използвате парите, за да купувате и продавате всичко, което пожелаете. Това прави търговията и бизнеса много по-удобни и ефективни.

Единица за измерване на стойност

Парите предоставят универсален стандарт за измерване на стойността, който позволява на хората да изразяват и сравняват цената на различни стоки и услуги. Това създава по-ефективен и прозрачен пазар, където хората могат да вземат информирани решения за това какво да купуват и продават.

Ако искате да си купите нова кола, можете да сравните цените в различни автокъщи и да вземете информирано решение коя да купите въз основа на цената в евро. Без единица за измерване на стойност ще трябва да се опитвате да сравнявате стойността на една кола с друга чрез нещо друго, например колко крави струва или колко време е отнело да се произведе колата.

Тези три функции са това, което позволява на икономиките да станат сложни и динамични. Без пари би било много по-трудно да се купуват и продават стоки и услуги, а икономиката ни би била много по-слабо развита.

Упражнение: Коя функция на парите е показана в този пример?

• Иван решава да спести част от седмичната си заплата, за да си купи кученце
• Адам купува две парчета пица за 8,30 лв.
• Марко не може да реши дали да си купи билети за концерт за 75 лв. или ски карта за 95 лв.

Парите работят добре само ако имат определени ключови качества. Те трябва да са полезни за купуване и продаване (средство за размяна), за спестяване за по-късно (средство за съхранение на стойност) и за измерване на цени (разчетна единица). Тези качества правят парите надеждни и важни.

• Издръжливост се отнася до способността на парите да устояват на физическо износване и да издържат във времето. Това гарантира, че парите могат да циркулират в икономиката в приемливо и разпознаваемо състояние. Златото е издръжлив материал, който може да устои на износване, което го прави добър пример за характеристиката на издръжливост на парите.
• Делимост се отнася до способността на парите да се разделят на по-малки единици, така че хората да могат да ги използват за покупки с различна стойност. Хартиените банкноти могат лесно да се разделят на по-малки номинали, което ги прави добър пример за характеристиката на делимост на парите.
• Преносимост се отнася до лекотата, с която парите могат да се пренасят и носят. Това позволява на хората да използват парите за купуване и продаване на стоки и услуги без затруднения. Кредитните карти са преносими, тъй като лесно могат да се носят в портфейл или чанта, което ги прави добър пример за характеристиката на преносимост на парите.
• Приемливост се отнася до широкото приемане на парите като средство за плащане, така че хората да могат да ги използват за купуване и продаване на стоки и услуги с увереност. Щатският долар е широко приет като средство за плащане, което го прави добър пример за характеристиката на приемливост на парите.
• Оскъдност се отнася до това колко трудно е да се създадат повече единици от дадена валута, което помага да се запази нейната стойност и ни предпазва от необходимостта да харчим повече пари за същото количество стоки. Колекционерските марки, особено редките и ценни, могат да бъдат добра форма на пари, защото са оскъдни и могат да поскъпнат с времето. Колекционерите често използват марките си като начин за инвестиране на богатството си и диверсифициране на портфейла.
• Взаимозаменяемост се отнася до взаимозаменяемостта на парите, така че една единица пари да е равна на друга единица със същата стойност. Парите трябва да са еднакви. Медните монети са еднакви по размер и тегло, което ги прави добър пример за характеристиката на еднаквост на парите. Един стотин винаги е един стотин.

Упражнение

Различните активи имат различни свойства и изпълняват функциите на парите в различна степен. Обществото в крайна сметка определя кой актив ще се използва като пари въз основа на това колко добре дадена стока изпълнява тези функции.

За да определите доколко различните предмети отговарят на специфичните характеристики на парите, можете да оцените всеки предмет по скала от 1 до 5 за всяка характеристика (0 = Много лошо; 3 = ОК; 5 = Отлично).

Като съберете точките за всеки предмет, можете да определите кой е най-подходящ да бъде форма на пари.

Използвайте следните въпроси за да определите доколко различните предмети в таблицата отговарят на характеристиките на парите.

• Издръжливост: Могат ли парите да устоят на износване с времето?
• Преносимост: Могат ли парите лесно да се пренасят и използват на различни места?
• Взаимозаменяемост: Могат ли парите да се заменят с други форми на пари?
• Приемливост: Широко ли се приемат парите като средство за плащане?
• Оскъдност: Оскъдни ли са парите и трудно ли е да се създадат още?
• Делимост: Могат ли парите да се разделят на по-малки единици?

* Моля, не попълвайте колоната за Bitcoin; ще се върнем към нея по-късно в курса.

Парите могат да се разделят на две основни категории: физически и дигитални.

Физически пари

• Стокови пари, които представляват физически обект, широко ценен и приет като средство за размяна.
  • Примери: Злато, сребро и дори барут са служили като стокови пари.
• Представителни пари, които представляват претенция върху физическа стока.
  • Пример: Сертификати за сребро са можели да се обменят за сребро.
• Фиатни пари, които са хартиени банкноти и монети, издавани от правителствата и приети като средство за размяна.
  • Пример: Банкнотите на Федералния резерв са фиатни пари, определени от федералното правителство като приемлив начин за изплащане на дългове.

Дигитални валути

Дигиталните валути могат да се използват за онлайн транзакции и включват електронни пари, стейбълкойни и криптовалути.

Електронните валути са дигитални версии на традиционни валути като евро или левове. Използват се за онлайн плащания чрез системи, наречени платежни релси, които прехвърлят пари от едно място на друго.

В традиционната финансова система тези платежни релси разчитат на посредници като банки. Тези посредници начисляват такси и имат властта да одобряват, забавят или отменят транзакции.

Чести примери за тези системи са картовите мрежи, които обработват плащания с дебитни и кредитни карти, и дигиталните портфейли, които съхраняват пари и позволяват на потребителите да изпращат и получават плащания.

• Дигитални валути на централната банка (CBDC): Дигитални версии на националната валута, издавани и контролирани от централната банка.
• Стейбълкойни: Дигитални валути, създадени да запазват стабилна стойност, обикновено обвързани с актив като щатския долар.
• Криптовалути: Вид дигитална валута. Някои са децентрализирани, което означава, че не се контролират от една група, докато други са по-централизирани.

Ключова идея зад някои дигитални валути е премахването на посредниците. Това може да направи транзакциите по-ефективни и да намали концентрацията на власт. Целта е да се създаде система, която работи повече като интернет, където контролът е споделен, а не държан от единна власт.

Представете си, че сте заседнали в пустиня и имате само една бутилка вода. Жадни сте и отчаяно искате да пиете, но също така знаете, че ще ви трябва водата, за да оцелеете, докато намерите още. Това е класически пример за оскъдност: разполагате с ограничено количество ресурс (вода) и трябва да вземете решения как най-добре да го използвате.

В тази ситуация може да решите да я разпределите и да пиете на малки глътки за по-дълъг период от време, за да ви стигне възможно най-дълго. Алтернативно, може да решите да изпиете колкото можете наведнъж, като утолите жаждата си за момента, но този прилив на хидратация може да не е достатъчен, за да ви даде енергия да намерите още вода в бъдеще. Без значение кое решение вземете, изправени сте пред труден избор.

Оскъдността се отнася за всички ресурси, не само за водата. Независимо дали става дума за пари, време или дори любов и внимание, постоянно сме изправени пред избор как да разпределим ограничените си ресурси.

Оскъдност ни принуждава да претегляме плюсовете и минусите на това как използваме ресурсите си и да правим компромиси.

Съществуват два вида оскъдност

• Изкуствена оскъдност, известна още като централизирана оскъдност, включва неща като лимитирани дизайнерски чанти, редки спортни карти и номерирани произведения на изкуството. Те могат лесно да бъдат
• Естествена оскъдност, известна още като децентрализирана оскъдност, включва неща като имоти на първа линия до морето и ценни метали като злато. Те са по-трудни за възпроизвеждане или фалшифициране.

Основната разлика между двете е контролът.

Централизираната оскъдност се определя от един субект, като компания или правителство, докато децентрализираната оскъдност не се контролира от никого. Пример за централизирана оскъдност са луксозните, лимитирани модни артикули, като чанти или маратонки: за компанията би било почти без разходи да произведе още 1 000 бройки, но високата цена се контролира от тази изкуствено определена оскъдност. Именно контролът на компанията върху броя на бройките определя тяхната стойност. За разлика от това, единственият начин да се намери и използва сол, черупки или злато е чрез значителни усилия и енергия (или „работа“). В случая на тези естествено оскъдни ресурси, този разход има икономически смисъл само ако полученият продукт е високо ценен.

Нито един човек или група не контролира цената на естествено срещащ се ресурс, за да влияе на цената му, а е точно обратното: търсенето на този продукт на пазара определя дали си струва да се изразходва енергия за добиването му.

Оскъдността влияе на нашия избор. Разбирането ѝ може да подобри вземането на решения: често сме изправени пред избора между незабавни ползи и дългосрочни предимства, а тези компромиси оформят пътя ни към постигане на целите.

Пример за времево предпочитание

Имате възможност да получите 100 лв. днес или 110 лв. след една година. Ако имате високо времево предпочитание, може да изберете да получите 100 лв. сега, защото цените повече това да имате парите веднага, отколкото ползата от изчакването за допълнителните 10 лв. отгоре. От друга страна, ако имате ниско времево предпочитание, ще предпочетете да изчакате за по-голямата награда, защото сте по-фокусирани върху дългосрочното планиране и по-малко загрижени за незабавното удовлетворение.

Времево предпочитание се отнася до идеята, че хората обикновено предпочитат да имат нещо СЕГА, а не по-късно.

Връщайки се към по-ранния пример с бутилката вода в пустинята, ако изпиете цялата вода наведнъж, дори това да означава, че няма да ви остане за по-късно, показва високо времево предпочитание: жаждата, която изпитвате в момента, е толкова силна, че пренебрегвате жаждата, която може да изпитате в бъдеще, за сметка на настоящото удовлетворение. Това е напълно естествено: ние сме склонни да предпочитаме настоящото удоволствие пред настоящата лишеност заради бъдеща полза, защото бъдещето винаги е несигурно.

Опитът да разпределите водата, като пиете на малки глътки, от друга страна, показва по-ниско времево предпочитание и рационално разпределение на оскъден ресурс. Това означава, че сте готови да отложите удовлетворяването на жаждата си сега, за да подобрите шансовете си за оцеляване в дългосрочен план. Това не идва естествено и изисква значителни усилия, самоконтрол и ориентация към бъдещето.

Алтернативна цена се отнася до стойността на следващата най-добра алтернатива, от която се отказвате, когато вземете решение. Всяко решение включва компромиси и затова всяко решение носи алтернативна цена.

В примера с пустинята, алтернативната цена на това да изпиете цялата вода наведнъж са ползите за оцеляването, които бихте получили, ако бяхте разпределили водата и я използвали за по-дълъг период от време.

Да кажем, че решите да разпределите водата и да пиете на малки глътки за по-дълъг период от време. В резултат имате енергията и хидратацията, от които се нуждаете, за да търсите още вода. Докато търсите, попадате на кактус, който съдържа малко количество вода. Не е много, но е достатъчно, за да утолите жаждата си за момента. Ако бяхте решили да изпиете цялата си вода наведнъж, може би нямаше да имате енергия да търсите още вода и да намерите кактуса.

В този случай алтернативната цена на това да изпиете цялата си вода наведнъж би била възможността да намерите кактуса и да получите още хидратация.

Този пример илюстрира как алтернативната цена включва не само непосредствения компромис между две опции, но и потенциалните бъдещи възможности, които могат да бъдат спечелени или изгубени в резултат на нашия избор.

Нашата готовност да се откажем от по-голяма награда в бъдеще в замяна на по-малка награда сега се влияе от нашето времево предпочитание, или колко ценим незабавното удовлетворение спрямо дългосрочното планиране.

Дейност: Времево предпочитание

1. Чуйте обяснението на учителя за избора на бонбон.
2. Решете дали искате да получите малък бонбон или маршмелоу сега, или да изчакате до края на часа, за да получите два бонбона или по-голям, по-желан бонбон.
3. Заявете решението си и уведомете учителя за избора си. Получете бонбона си веднага или в края на часа, според решението ви.
4. Участвайте в дискусията в класа относно дейността, като разсъждавате върху процеса на вземане на решение и концепцията за времево предпочитание.

Заключение и дискусия

• Кои фактори повлияха на решението ви да вземете бонбона сега или да изчакате за по-голяма награда по-късно?
• Как се чувствате относно решението си сега, след като дейността приключи?
• Можете ли да се сетите за примери от реалния живот, при които високото времево предпочитание може да е вредно, а ниското времево предпочитание – полезно?
• Какви са потенциалните последици от избора на високо времево предпочитание пред ниско времево предпочитание?

Ресурси

What is Money?

Вижте това кратко видео!